понеделник, 18 октомври 2010 г.
Не се събуждай
Не се събуждай
Не се събуждай,обич.
Прости решението ми
да се сбогувам без очи.
Егоистично е,
но нека само мен да ме боли.
Разминахме се.
Избрахме грешна гара
за срещата на своите мечти.
Премръзнали от грешките предишни,
повярвахме във падащи звезди.
За тебе знам,
бях пристан от въздишки.
И мислите ти слушах,
без умора до зори.
В ръцете ти надежди,
светли като птици,
рисувах за да си щастлив,
но само... ти.
За себе си
аз нищо не поисках.
Стигаше ми
пламъкът да не угасва
в твоите очи.
Да съм ти приятел,
любовница дори сестра,
приемах със охота,
но щастлива бях ли?-Не!
Не беше даже и... почти.
До леглото ти,
целувка със въздишка
ще оставя.
С молба,
решението ми
без болка да простиш.
И нека птиците те будят
със усмивка
от спомен,
който няма да горчи.
Прости!
Това съм аз:
Обич,
(както ме наричаш само ти)
Стихове - Таня Кирилова
Музика - Desert of sadness
неделя, 17 октомври 2010 г.
Не всичко е такова каквото изглежда!!!
Ако имаш чувството, че нещо си загубил значи си го имал!
Ако си го имал като притежание или даденост - това е жалко!
Жалко е, защото не можеш да съжаляваш за нещо,което никога не е било твое!
Твоя или твое - това са думи на притежание...
Любовта не познава тези термини, тя е отдаденост!
Желание да бъдеш с някого Винаги и Завинаги!
Но това е за Избраните!
И пак ... ако и те я имат за даденост я губят!
Губят я защото не са били Истински!
Не е нужно да наблюдаваш някого ...
Нужно е да му вярваш Безрезервно!
Ако нещо не разбираш - просто попитай....
Това е единственият начин за постигане
на Доверие!
Не всичко е такова каквото изглежда!!!
Ако си го имал като притежание или даденост - това е жалко!
Жалко е, защото не можеш да съжаляваш за нещо,което никога не е било твое!
Твоя или твое - това са думи на притежание...
Любовта не познава тези термини, тя е отдаденост!
Желание да бъдеш с някого Винаги и Завинаги!
Но това е за Избраните!
И пак ... ако и те я имат за даденост я губят!
Губят я защото не са били Истински!
Не е нужно да наблюдаваш някого ...
Нужно е да му вярваш Безрезервно!
Ако нещо не разбираш - просто попитай....
Това е единственият начин за постигане
на Доверие!
Не всичко е такова каквото изглежда!!!
вторник, 12 октомври 2010 г.
вторник, 14 септември 2010 г.
Mалкият човек ...
НАМЕРЕНО НЯКЪДЕ ИЗ НЕТА ....
Mалкият човек – странна разновидност на хомо-сапиенс.
Toзи индивид се отличава с ясни идеи и цели, но без реални действия и резултати. Той си ляга с мисълта за утрешния ден, как ще успее да се промени, а след това ще промени и света, но настъпи ли утрото той моментално изгубва желание за каквото и да било. Той мисли за бъдещето, но не успява да живее в настоящето. Малкият човек не е добър, нито лош – той е посредсвен, не обича да се отличава, предпочита да се губи в тълпата и никой да не смущава безцелното му съществуване. Изпитва недоволство от тази безличност, но липсата на смелост го кара да се задоволява с малкото внимание, коeто околните му отделят.
Малкият човек съществува с идеята за великото минало, което фактически съвсем не е било толкова велико. Тази самозаблуда до толкова замъглява преценката му за настоящето, че почти винаги го поддържа в силна форма на депресия. Този вид хомо-сапиенс, осъзназнава състоянието си, но е безсилен да се справи с него поради една проста причина - страхът. Той не се страхува от великите дела, които би свършил някога в бъдещето си, а от малките детайли в настоящия му живот. Именно тези детайли го карат да се чуства несигурен и комплексиран, но въпреки вичко той продължава да вярва, че бъдещето му принадлежи.
Малкият човек не е единак, той живее в общност от хора, които също не се отличават с голям ръст. Именно в това общество се зараждат идеите за великите бъднини, които са просто неизбежни за всеки един индивид от групата. Някои ще стават президенти, други строители на модерна България, трети адвокати. Малките хора предпочитат да мислят глобално, но да действат локално.
Те не се славят с голям успех сред нежния пол, просто защото жените не осъзнанаят колко 'големи пичове' са малките хора. Те от своя страна са доволни от това, защото това има дава още по-голямо основание да се чустват депресирани, а депресията при малките хора е като манна небесна. Все пак, те си имат миналото, бъдещето им принадлежи, защо им е необходимо да живеят в настоящето.
Този тип хомо-сапиенс живее за мига, в който ще всички ще разберет че малкия човек всъщност е голям пич, но за негово съжаление няма изгледи това да се случи скоро. Идеята за светлото бъдеще е неосъществима поради факта , че малкият човек предпочита да се самосъжалява и да се оплаква вместо да вземе живота си в ръце.
Малките хора обичат да говорят, или не, по-скоро да размишляват философски върху същината на живота, това е занимание с циклична повторяемост, настъпващо в моменти на силно отчаяние. Както четох някъде малките хора са романтици, аз бих уточнил по-скоро депресанти с много светли помисли, но без реални дела. Те се определят като хора с принципи, но никой не знае какви са тези принципи, просто защото остават само ‘принципи на маса’
Малкият човек ‘мери’ улиците търсейки своето минало като същевременно очаква бъдещето да го ‘удари по главата’, но въпреки това осъзнава, че пред него е само настоящето и пустата улица. (ей т’ва сега се казва смислено изречение – остава без редакция)
Mалкият човек – странна разновидност на хомо-сапиенс.
Toзи индивид се отличава с ясни идеи и цели, но без реални действия и резултати. Той си ляга с мисълта за утрешния ден, как ще успее да се промени, а след това ще промени и света, но настъпи ли утрото той моментално изгубва желание за каквото и да било. Той мисли за бъдещето, но не успява да живее в настоящето. Малкият човек не е добър, нито лош – той е посредсвен, не обича да се отличава, предпочита да се губи в тълпата и никой да не смущава безцелното му съществуване. Изпитва недоволство от тази безличност, но липсата на смелост го кара да се задоволява с малкото внимание, коeто околните му отделят.
Малкият човек съществува с идеята за великото минало, което фактически съвсем не е било толкова велико. Тази самозаблуда до толкова замъглява преценката му за настоящето, че почти винаги го поддържа в силна форма на депресия. Този вид хомо-сапиенс, осъзназнава състоянието си, но е безсилен да се справи с него поради една проста причина - страхът. Той не се страхува от великите дела, които би свършил някога в бъдещето си, а от малките детайли в настоящия му живот. Именно тези детайли го карат да се чуства несигурен и комплексиран, но въпреки вичко той продължава да вярва, че бъдещето му принадлежи.
Малкият човек не е единак, той живее в общност от хора, които също не се отличават с голям ръст. Именно в това общество се зараждат идеите за великите бъднини, които са просто неизбежни за всеки един индивид от групата. Някои ще стават президенти, други строители на модерна България, трети адвокати. Малките хора предпочитат да мислят глобално, но да действат локално.
Те не се славят с голям успех сред нежния пол, просто защото жените не осъзнанаят колко 'големи пичове' са малките хора. Те от своя страна са доволни от това, защото това има дава още по-голямо основание да се чустват депресирани, а депресията при малките хора е като манна небесна. Все пак, те си имат миналото, бъдещето им принадлежи, защо им е необходимо да живеят в настоящето.
Този тип хомо-сапиенс живее за мига, в който ще всички ще разберет че малкия човек всъщност е голям пич, но за негово съжаление няма изгледи това да се случи скоро. Идеята за светлото бъдеще е неосъществима поради факта , че малкият човек предпочита да се самосъжалява и да се оплаква вместо да вземе живота си в ръце.
Малките хора обичат да говорят, или не, по-скоро да размишляват философски върху същината на живота, това е занимание с циклична повторяемост, настъпващо в моменти на силно отчаяние. Както четох някъде малките хора са романтици, аз бих уточнил по-скоро депресанти с много светли помисли, но без реални дела. Те се определят като хора с принципи, но никой не знае какви са тези принципи, просто защото остават само ‘принципи на маса’
Малкият човек ‘мери’ улиците търсейки своето минало като същевременно очаква бъдещето да го ‘удари по главата’, но въпреки това осъзнава, че пред него е само настоящето и пустата улица. (ей т’ва сега се казва смислено изречение – остава без редакция)
вторник, 24 август 2010 г.
Morcheeba feat. Judy Tzuke - Enjoy The Ride
Нещо невероятно, което ме грабна....
Клипа е на sellenna - http://vbox7.com/user:sellenna
http://vbox7.com/play:77aae15c
Насладете се на преживяването
петък, 6 август 2010 г.
ХЕДОНИЗЪМ
 |
Сексуален хедонизъм |
Сексуален хедонизъм
Автор www.bg-sexologia.info
вторник, 09 май 2006
Хедонизъм - това е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада - не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на човека, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма - това е аскетизма. Аскет - това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му.
Един от основните представители на хедонизма е философът Аристип (ІV-ти век пр.н.е.). Той виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от Епикур и неговите последователи - епикурейците.
Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и разбира се, в чувството за свобода.
Знаменитият Хипократ, създателят на лекарската етика и учението за темпераментите, считан за бащата на медицината, пише, че честите полови сношения укрепват и увеличават половия член, а въздържанието - смалява пениса. В същото време се считало, че мастурбацията била причина за редица заболявания, тъй като семето било необходимо за нормалното развитие на човека, неговата загуба била равностойна на загуба на здраве. В същото време лекарите уверявали, че семето се натрупва, постъпвайки от всички части на тялото и преди всичко от главата. Дори се появила и теория, наречена "Херокомия", според която ако мъжете встъпват постоянно в полови сношения с млади сексуални обекти, то те се подмладявали, тъй като от организма на младите хора, основно юноши и девойки, жизнените сили постъпвали в организма на по-възрастните. Ето защо, в миналите векове, толкова много били разпространени сексуалните контакти между лица с голяма разлика във възрастта. Така например, библейският цар Давид, винаги държал при себе си Овигея - момиче, от племето Сунам, което му помогнало, съгласно легендата да изглежда млад.
Хипократ утвърждавал в своите научни разработки, че мъжествеността и положителните качества на възрастните мъже се носели в тяхното семе и то трябвало да бъде "засаждано" в по-владите мъже, за да растат мъжествени и да развиват своите качества, особено воинските си дългове. По този начин се разпространявали контактите между мъжете. Най-разпространени били в армейските редици, където сексуалните контакти между тях значели много.
В средните векове, по времето на Испанската Инквизиция, теорията на херокомията била отхвърлена, но през ХІХ век, тя отново се завърнала, като се доразвила с още един клон - теорията на биотока. В нея се считало, че по време на сексуална възбуда и контакт се предават специфични биоенергийни потоци, които имат целебна мощ.
В равносметка - хедонизмът - това не е сексуална наслада между двама обичащи се, а чувствена наслада.
Линк към това клипче:
http://www.vbox7.com/play:624efa99
сряда, 4 август 2010 г.
сряда, 28 юли 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
