вторник, 8 март 2011 г.

Едно самотно слънце спря до мен


Едно самотно слънце спря до мен

Едно самотно слънце спря до мен,
Опари ме,но аз не се отдръпнах,
Защото моят свят - така студен
Прие лъчите му ... и аз замръкнах.

Едно самотно слънце спря до мен,
Целуна ме, за миг почувствах болка,
След своя сън - покорен и смирен
И дългата магична обиколка.

Едно самотно слънце спря до мен,
Усмихна се и тихо ме попита,
Дали ще искам радост в своя ден,
Дали във мойта стая да долита ...

Отвърнах неусетно с топъл глас:
„Обичам те! Нима не се досещаш!?
Обичам те! Пред теб признавам аз!
И искам любовта ти да усещам!"

Във този миг сърцето ми изгря,
Пред свойта светлина аз бях щастлива,
Докоснах ти невинната душа,
Помолих те без глас:"Не си отивай!"

Едно самотно слънце спря до мен,
Прегърна ме със обич доживотна
И озари със нежност моя ден,
От днес до край за мен не е самотно!

Автор: Giovanita - Габриела
- http://www.stihovebg.com/authors_info/author/Giovanita/
- http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Edno-samotno-slantse-sprya-do-men/4...

Музика: Giovanni Marradi Lelia Mossora - Amintiri despre noi

Имате сайт и желаете повече посещения за него? Това е което търсите.

Translate