понеделник, 12 септември 2011 г.
събота, 3 септември 2011 г.
Сърце
Сърце
Превързах пак сърцето. И... забравих.
А устните ми болката напука.
Но никому поклони не направих,
не се проврях през ничия пролука.
Не се бичувах - никого не хапах.
Болеше ме душата (скрито плаках!).
Потъвах в кал, но никого не цапах.
И не Годо, а себе си дочаках.
Не ядох от нахапани комати,
не носех дрехи, носени от други.
Не пазех недискретни компромати,
не давах във замяна на услуги.
Не се обръщах. И не съжалявам.
Едно лице и име имам само.
Нормално - като всички - остарявам.
Сърцето - в рани. Но пък е голямо.
Накъсана на късове стотици,
превързвам рани, но не ги отварям.
Сърца не се създават по матрици.
Дори и свои грешки не повтарям.
Запомнени - сърцата не умират.
А такта им единствен, уникален
себеподобните сърца намират.
Сред кал да си! Но да не бъдеш кален.
09.07.2007 г.
Стихове - Дарина Дечева.
“Самотата е най-дълбокият факт от човешкото състояние.
Човекът е единственото същество, което знае, че е само.”
Октавио Паз
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Замълчете,така Искам да Обичам !
Линк към това клипче:
http://www.vbox7.com/play:71222776a1
допълнителна информация
Благодаря на Поли за преводите,които прави,без нея нямаше как да се насладим изцяло на гръцката музика !
от: ilieva822
понеделник, 22 август 2011 г.
сряда, 10 август 2011 г.
сряда, 27 юли 2011 г.
Тихо
Линк към това клипче:
http://www.vbox7.com/play:f2f1ea40df
допълнителна информация
слайд със стихотворение на Пепа Николова; музика: Giovanni Marradi – Brocken Hearts;
вторник, 12 юли 2011 г.
Да докоснеш мишена
Да докоснеш мишена
Десет пръста небе и земя - две пети,
а тъгата ми все е така равнобедрена.
Като дървен пергел, край пирона забит,
с тебешир пише кръг, подир кръг междуребрено.
С пъстропери очи като риба мълчиш,
свит на охлюв в деветия кръг на душата си.
Няма никакво време - по-добре излъжи,
че е с мания "стенен часовник" компасът ти.
Че не знаеш с какво пет черти тебешир
се изтриват и как се намира посоката,
че гласът ми разплакан, е всъщност клавир,
а лицето ми - същото, даже наопаки.
Че така, както съм в концентричния кръг,
на мишена приличам - с тъга разграфена.
Че е изстрелът - онзи, най-краткия път
по самото сърце да докоснеш мишена.
Излъжи ме, но още във този живот,
който точно с такава тъга ме наказа.
Излъжи ме и стреляй! Ти знаеш защо -
не се носи отвъд ни любов, ни омраза.
22.12.2010
Стихове - Радост Даскалова
http://lila.blog.bg/poezia/2010/12/23/da-dokosnesh-mishena.655787
Музика - GIOVANNI MARRADI Caruso
Десет пръста небе и земя - две пети,
а тъгата ми все е така равнобедрена.
Като дървен пергел, край пирона забит,
с тебешир пише кръг, подир кръг междуребрено.
С пъстропери очи като риба мълчиш,
свит на охлюв в деветия кръг на душата си.
Няма никакво време - по-добре излъжи,
че е с мания "стенен часовник" компасът ти.
Че не знаеш с какво пет черти тебешир
се изтриват и как се намира посоката,
че гласът ми разплакан, е всъщност клавир,
а лицето ми - същото, даже наопаки.
Че така, както съм в концентричния кръг,
на мишена приличам - с тъга разграфена.
Че е изстрелът - онзи, най-краткия път
по самото сърце да докоснеш мишена.
Излъжи ме, но още във този живот,
който точно с такава тъга ме наказа.
Излъжи ме и стреляй! Ти знаеш защо -
не се носи отвъд ни любов, ни омраза.
22.12.2010
Стихове - Радост Даскалова
http://lila.blog.bg/poezia/2010/12/23/da-dokosnesh-mishena.655787
Музика - GIOVANNI MARRADI Caruso
петък, 8 юли 2011 г.
сряда, 6 юли 2011 г.
понеделник, 27 юни 2011 г.
Залезът
Линк към това клипче:
http://www.vbox7.com/play:00744da0e7
допълнителна информация
Слайд със стихотворение на Пепа Николова; Музика: Giovanni Marradi - Shadows
Абонамент за:
Публикации (Atom)
