Да докоснеш мишена

Да докоснеш мишена


Десет пръста небе и земя - две пети,
а тъгата ми все е така равнобедрена.
Като дървен пергел, край пирона забит,
с тебешир пише кръг, подир кръг междуребрено.

С пъстропери очи като риба мълчиш,
свит на охлюв в деветия кръг на душата си.
Няма никакво време - по-добре излъжи,
че е с мания "стенен часовник" компасът ти.

Че не знаеш с какво пет черти тебешир
се изтриват и как се намира посоката,
че гласът ми разплакан, е всъщност клавир,
а лицето ми - същото, даже наопаки.

Че така, както съм в концентричния кръг,
на мишена приличам - с тъга разграфена.
Че е изстрелът - онзи, най-краткия път
по самото сърце да докоснеш мишена.

Излъжи ме, но още във този живот,
който точно с такава тъга ме наказа.
Излъжи ме и стреляй! Ти знаеш защо -
не се носи отвъд ни любов, ни омраза.

22.12.2010




Стихове - Радост Даскалова
http://lila.blog.bg/poezia/2010/12/23/da-dokosnesh-mishena.655787
Музика - GIOVANNI MARRADI Caruso