ОЧИТЕ ТИ
Вдигни очи, за миг вдигни очи!
Защо? Не питай - погледни ме.
Очите, ако можеш да четеш,
очите вместо мене ще ти кажат.
В тях сега трепти сълза
и моя свят в нея се оглежда.
Там няма пролет, няма сини небеса...
Там няма цъфнали надежди...
Очите ти са капчица роса,
в която небесата се оглеждат.
Лицето ти е ярка светлина,
косите ти горят като житата.
Към теб протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затова, тъй много те обичам...
събота, 5 септември 2009 г.
ОЧИТЕ ТИ
Абонамент за:
Публикации (Atom)
