Десет пръста небе и земя - две пети, а тъгата ми все е така равнобедрена. Като дървен пергел, край пирона забит, с тебешир пише кръг, подир кръг междуребрено.
С пъстропери очи като риба мълчиш, свит на охлюв в деветия кръг на душата си. Няма никакво време - по-добре излъжи, че е с мания "стенен часовник" компасът ти.
Че не знаеш с какво пет черти тебешир се изтриват и как се намира посоката, че гласът ми разплакан, е всъщност клавир, а лицето ми - същото, даже наопаки.
Че така, както съм в концентричния кръг, на мишена приличам - с тъга разграфена. Че е изстрелът - онзи, най-краткия път по самото сърце да докоснеш мишена.
Излъжи ме, но още във този живот, който точно с такава тъга ме наказа. Излъжи ме и стреляй! Ти знаеш защо - не се носи отвъд ни любов, ни омраза.
Той играе на карти като в медитация и партньорите му даже и не подозират че не играе за пари и не играе за респект. Че играе на карти, за да разгадае безпогрешната геометрия на случая скрития закон на евентуалния резултат танца на разноцветните цифри.
Знам, пиките са мечове на войници Спатиите оръжия военни Карите са парите за войните, но това е чуждо на сърцето ми.
Той може да хвърли вале каро Може да сложи и дама спатия Но може да държи в ръката си и поп докато споменът за това изчезне.
Знам, пиките са мечовете на войниците спатиите оръжия военни карите са парите за войните, но това е чуждо на сърцето ми.
И ако ти кажа, че те обичам ти може да помислиш, че нещо не е във ред. Не. Лицето ми едно е само. Маски хиляди не нося. И тези, които говорят нямат представа за нищо и ще го разберат за своя сметка Подобно на тия, които проклинат съдбата където и да се намират. Подобно на страхливците, които са обречени.
Знам пиките са мечовете на войници. Спатиите оръжия военни Карите са парите за войните, но това е чуждо на сърцето ми.
Текст - Лилия Кръстева Обичай ме, когато си далече,
обичай ме, когато си студен,
когато няма сутрин, няма вечер,
когато мойта нощ е твоят ден.
Обичай ме, когато си със друга,
но всяка твоя мисъл е за мен.
Обичай ме, когато по принуда,
се връщаш все назад, и все към мен Обичай ме, когато си самотен,
обичай ме когато си и изморен
ако бъдеш като птиците свободен,
ще копнееш да се върнеш в моя плен. Обичай ме във болка и омраза,
във мъка, отчаяние и страх
и впила се във теб като зараза
да пие любовта ни твоя грях.
Обичай ме дълбоко и неясно,
обичай ме и аз ще те спася.
Обичай ме погубващо и страстно,
а аз със обич ще ти отмъстя!