Mалкият човек ...

НАМЕРЕНО НЯКЪДЕ ИЗ НЕТА ....

Mалкият човек – странна разновидност на хомо-сапиенс.

Toзи индивид се отличава с ясни идеи и цели, но без реални действия и резултати. Той си ляга с мисълта за утрешния ден, как ще успее да се промени, а след това ще промени и света, но настъпи ли утрото той моментално изгубва желание за каквото и да било. Той мисли за бъдещето, но не успява да живее в настоящето. Малкият човек не е добър, нито лош – той е посредсвен, не обича да се отличава, предпочита да се губи в тълпата и никой да не смущава безцелното му съществуване. Изпитва недоволство от тази безличност, но липсата на смелост го кара да се задоволява с малкото внимание, коeто околните му отделят.

Малкият човек съществува с идеята за великото минало, което фактически съвсем не е било толкова велико. Тази самозаблуда до толкова замъглява преценката му за настоящето, че почти винаги го поддържа в силна форма на депресия. Този вид хомо-сапиенс, осъзназнава състоянието си, но е безсилен да се справи с него поради една проста причина - страхът. Той не се страхува от великите дела, които би свършил някога в бъдещето си, а от малките детайли в настоящия му живот. Именно тези детайли го карат да се чуства несигурен и комплексиран, но въпреки вичко той продължава да вярва, че бъдещето му принадлежи.

Малкият човек не е единак, той живее в общност от хора, които също не се отличават с голям ръст. Именно в това общество се зараждат идеите за великите бъднини, които са просто неизбежни за всеки един индивид от групата. Някои ще стават президенти, други строители на модерна България, трети адвокати. Малките хора предпочитат да мислят глобално, но да действат локално.

Те не се славят с голям успех сред нежния пол, просто защото жените не осъзнанаят колко 'големи пичове' са малките хора. Те от своя страна са доволни от това, защото това има дава още по-голямо основание да се чустват депресирани, а депресията при малките хора е като манна небесна. Все пак, те си имат миналото, бъдещето им принадлежи, защо им е необходимо да живеят в настоящето.

Този тип хомо-сапиенс живее за мига, в който ще всички ще разберет че малкия човек всъщност е голям пич, но за негово съжаление няма изгледи това да се случи скоро. Идеята за светлото бъдеще е неосъществима поради факта , че малкият човек предпочита да се самосъжалява и да се оплаква вместо да вземе живота си в ръце.
Малките хора обичат да говорят, или не, по-скоро да размишляват философски върху същината на живота, това е занимание с циклична повторяемост, настъпващо в моменти на силно отчаяние. Както четох някъде малките хора са романтици, аз бих уточнил по-скоро депресанти с много светли помисли, но без реални дела. Те се определят като хора с принципи, но никой не знае какви са тези принципи, просто защото остават само ‘принципи на маса’

Малкият човек ‘мери’ улиците търсейки своето минало като същевременно очаква бъдещето да го ‘удари по главата’, но въпреки това осъзнава, че пред него е само настоящето и пустата улица. (ей т’ва сега се казва смислено изречение – остава без редакция)