НА ПЯСЪКА ОБЪРНАТИЯ ПЪТ

НА ПЯСЪКА ОБЪРНАТИЯ ПЪТ

Приятелю, не си ми на годините.
Макар и двамата да гоним облаци.
Повярвах в гласове окаменели,
оръбени в митически превратности.

Любов ли беше другото ти име!
Или в деня ми се привиждат призраци...
Зашепнаха внезапно с твоите думи,
във пълната ми шепа със безсъници.

А точно в този страх без капка мъдрост ,
способна съм земята да преместя.
Не искам да опитомявам делници,
Докато ти все още ме доглеждаш.

Такава или друга, все от плът.
Ала съм подранила да се случа.
На пясъка обърнатия път
в часовника с изтичаща надежда.

стихове - Мариана Дончева
музика : Mehdi - Expression