И вярата да е единственото, което ще ви спаси.
Вашият свят, вашата любов, вашето днес и вашето утре.
Има изпитания, които двамата трябва да преодолеете, но са трудни за единият от вас, ако другият не му подаде ръката на любовта и надеждата, за да дойде вярата. Когато обичаш, трябва да вярваш. Когато обичаш, в един момент се налага да разчиташ само на вярата си. Без други обективни доказателства. Просто затваряш очи и вярваш. За да обичаш.
За да не питаш излишно. В тежки моменти е трудно да се разпитва, когато двамата сте устремили погледите си в един напред, за да не се спънете в препятствията, за да преодолеете. Заедно по пътя ви.
Ще ти се наложи на теб, ще му се наложи на него. Не отказвайте да протягате ръка един към друг, преди другият още да е попитал " Искаш ли", " Може ли".... В любовта не се пита, там се усеща. Когато е споделена в Душите, не само в телата.
Моментите, в които единственото доказателство е вашата любов, на която си се обрекъл да вярваш , на която си дал толкова много от себе си, че няма как просто да махнеш с лека ръка и да й обърнеш гръб като безумец.
Моменти, в които и думите не са от значение, когато не виждаш очите как те гледат, как ти говорят.
Моментите, в които другите се намесват в отношенията ви.
Моментите, в които трябва да прегърнеш доверието си нежно и да го защитиш с всичката си любов, за да не му позволиш да увехне. Точно тогава и другият, когато трябва да каже животворното искрено- Вярвай ми. Желателно да ти го каже в очите или да можеш да разпознаеш любовта в тоновете на гласа му. В истинският глас, не в онзи, който искат ушите ти да чуят.
Моментите, в които взаимно трябва да се хванете за ръцете в здрава хватка, защото ви предстои да изкачите остър и зъбчат връх, да забивате пики в Душите си, за да проверите издръжливостта и вярата си, вързани един за друг- падне ли единият, пада и другият. Принцип в алпинизма за взаимното осигуряване.
Моментите, в които голата ви вяра е единственото осигурително въже по пътя ви нагоре, срещу всичко останало, докато любовта ви се грижи да е балсам на Душите.
Моментите, в които просто трябва да повярваш!
Не за всичко има ( нужда от) обективни доказателства. Понякога единственото такова е все още неравноделно пулсиращото в бесен ритъм малко сърце с голяма любов. Понякога просто трябва да решиш да вярваш или не. И, може би, да си стискаш палци да не си глупакът в тези отношения, да няма глупост от любов, а да има вяра. И любов. Взаимни.
Моментите, в които сърцето ти и Неговата дума гола трябва да запулсират в едно, за да си опората, от която има нужда. От която и ти имаш нужда.
Моментите, в които думите нямат никакво, никакво значение. Защото тогава сърцето иска да говори. И е добре разумът да замълчи.
В някои моменти, само сърцето притежава чистотата на познанието и интуицията към светлината на вярата и благодатта на любовта.
В тези моменти, в най- тъмната им наситеност, ако погледа ти за вас, се замъгли, ако разумът се обърка, попитай светлината в сърцето си. Тя знае най- добре.
Че понякога просто трябва да повярваш... и това да е достатъчно.
Omnia
Музика: Metallica - Nothing Else Matters (Symphony)
